Нефт, диаманти и редкоземни метали: защо светът гледа към Гренландия
Гренландия се счита за най-големия остров на Земята и има едни от най-големите ресурси от естествени запаси в света. Те включват значими първични материали като литий и редкоземни детайли, от значително значение за зелените технологии, както и други скъпи минерали и метали, и голямо количество въглеводороди, в това число петрол и газ.
Три залежи на редкоземни детайли се намират надълбоко под гренландския лед и се смятат за едни от най-големите по размер. Това съставлява голям капацитет за производството на акумулатори и електрически съставни елементи, нужни за световния енергиен преход.
Мащабът на въглеводородния капацитет и минералното благосъстояние на Гренландия провокира обширни проучвания в Дания и Съединените щати. В резултат на това, Геоложката работа на Съединени американски щати пресмята, че североизточна Гренландия съдържа почти 31 милиарда барела нефтен еквивалент въглеводороди. Това е сравнимо с всички потвърдени петролни ресурси в Съединените щати, пише The Conversation.
Въпреки това, свободната от лед повърхност на острова е по-малко от една пета от общата повърхност на Гренландия. Това допуска, че неразучените естествени запаси под леда са неведнъж по-големи.
Според геолозите, концентрацията на естествени запаси в Гренландия е обвързвана с разнообразната ѝ геоложка история през последните 4 милиарда години. Изследванията демонстрират, че тук се намират едни от най-старите скали на планетата, както и големи части неметеоритно желязо. През 70-те години на предишния век са открити кимберлитови тръби, съдържащи диаманти, само че те остават неразработени.
От геоложка позиция е извънредно извънредно един район по едно и също време да създава и трите съществени процеса на формиране на естествени запаси: петрол и газ, редкоземни детайли и скъпоценни камъни. Тези процеси са свързани с епизоди на планинообразуване, рифтогенеза и вулканична интензивност.
Според геолозите, Гренландия се е образувала вследствие на дълги, продължителни интервали на планинообразуване. Тези сили са ерозирали земната кора, позволявайки на злато, скъпоценни камъни и графит да се отсрочват в разломи и пукнатини.
Въпреки това, по-голямата част от естествените запаси на Гренландия идват от интервали на рифтоване, в това число, най-скорошното, образуването на Атлантическия океан при започване на юрския интервал, доскоро повече от 200 милиона години.
В същото време, седиментните басейни на сушата на Гренландия, като да вземем за пример басейна Джеймсън Ланд, наподобява имат максимален капацитет за ресурси от петрол и газ. Разходите обаче лимитират комерсиалното изследване.
Метали като олово, мед, желязо и цинк също участват в крайбрежните и значително без лед седиментни басейни и се добиват локално в дребен мащаб от 1780 година
В резултат на това, съгласно учените, доста от най-важните минерални запаси на Гренландия дължат съществуването си на вулканичната ѝ история. Редкоземни детайли като ниобий, тантал и итербий са открити в магмени скални пластове. Учените също по този начин считат, че Гренландия има обилни ресурси от диспрозий и неодим, скрити под леда – счита се, че те са задоволителни, с цел да задоволят повече от една четвърт от бъдещото международно търсене.
Три залежи на редкоземни детайли се намират надълбоко под гренландския лед и се смятат за едни от най-големите по размер. Това съставлява голям капацитет за производството на акумулатори и електрически съставни елементи, нужни за световния енергиен преход.
Мащабът на въглеводородния капацитет и минералното благосъстояние на Гренландия провокира обширни проучвания в Дания и Съединените щати. В резултат на това, Геоложката работа на Съединени американски щати пресмята, че североизточна Гренландия съдържа почти 31 милиарда барела нефтен еквивалент въглеводороди. Това е сравнимо с всички потвърдени петролни ресурси в Съединените щати, пише The Conversation.
Въпреки това, свободната от лед повърхност на острова е по-малко от една пета от общата повърхност на Гренландия. Това допуска, че неразучените естествени запаси под леда са неведнъж по-големи.
Според геолозите, концентрацията на естествени запаси в Гренландия е обвързвана с разнообразната ѝ геоложка история през последните 4 милиарда години. Изследванията демонстрират, че тук се намират едни от най-старите скали на планетата, както и големи части неметеоритно желязо. През 70-те години на предишния век са открити кимберлитови тръби, съдържащи диаманти, само че те остават неразработени.
От геоложка позиция е извънредно извънредно един район по едно и също време да създава и трите съществени процеса на формиране на естествени запаси: петрол и газ, редкоземни детайли и скъпоценни камъни. Тези процеси са свързани с епизоди на планинообразуване, рифтогенеза и вулканична интензивност.
Според геолозите, Гренландия се е образувала вследствие на дълги, продължителни интервали на планинообразуване. Тези сили са ерозирали земната кора, позволявайки на злато, скъпоценни камъни и графит да се отсрочват в разломи и пукнатини.
Въпреки това, по-голямата част от естествените запаси на Гренландия идват от интервали на рифтоване, в това число, най-скорошното, образуването на Атлантическия океан при започване на юрския интервал, доскоро повече от 200 милиона години.
В същото време, седиментните басейни на сушата на Гренландия, като да вземем за пример басейна Джеймсън Ланд, наподобява имат максимален капацитет за ресурси от петрол и газ. Разходите обаче лимитират комерсиалното изследване.
Метали като олово, мед, желязо и цинк също участват в крайбрежните и значително без лед седиментни басейни и се добиват локално в дребен мащаб от 1780 година
В резултат на това, съгласно учените, доста от най-важните минерални запаси на Гренландия дължат съществуването си на вулканичната ѝ история. Редкоземни детайли като ниобий, тантал и итербий са открити в магмени скални пластове. Учените също по този начин считат, че Гренландия има обилни ресурси от диспрозий и неодим, скрити под леда – счита се, че те са задоволителни, с цел да задоволят повече от една четвърт от бъдещото международно търсене.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ